Home » Articles » English Grammar » The way I teach grammar (Моят начин на преподаване)

Перфектният аспект на граматичните времена (Perfect)

Перфектният аспект на граматичните времена е, може би, най-проблемния за нас като българи изучаващи английски.

В уроците си се опитвам да представя малко по-различен поглед към тези граматични времена. Проблемът идва от там, че не винаги намираме точен еквивалент на перфектните структури в българския език.

Граматичната структура, както знаем е: HAVE + PAST PARTICIPLE (спрежение на HAVE като спомагателен глагол и минало причастие)

За да стигне най-добре до нас употребата на тези граматични времена нека да разделим употребата на тези граматични времена на две:

Употреба 1 – перфектна структура (I have done something) без израз отнасящ се към период от време.

Употреба 2 - перфектна структура с период от време (I have done something for some time).

(Примерите в скобите са в сегашно перфектно време, но идеята на този аспект е аналогична за всички перфектни времена)

Употреба 1:

На първо място един перфектен израз носи идеята на завършеност на глаголното действие. Тоест “I have done something” изразява завършено, или приключило действие – „ Направих (или направил съм) нещо.” Самото минало причастие като смисъл е логично ориентирано назад във времето, но обърнете внимание – спомагателния глагол дава връзка с настояща ситуация „Имам нещо направено…” – едва ли е най-добрия начин да се изразим на български, но това би бил буквалния превод.

Тоест, бих казал, “I have done something” когато имам настояща причина да съобщя факта на едно завършено действие. Изразите в перфектно време тук са един отговор съдържащ завършени действия относно настояща ситуация.

  • I am tired. Why? …I have worked a lot. (Уморен съм. Защо? …Работих много)
  • My keys are missing… I have lost them. (Ключовете ми ги няма… Изгубил съм ги.)
  • Do you know him? Yes, I do. I have met him before. (Познаваш ли го? Да, срещал съм го.)

Още тази идея звучи много добре когато изразяваме един резултат валиден към ситуацията сега.

  • I have read 10 pages. – Прочел съм 10 страници. (до сега)
  • I have seen her twice. – Виждал съм я 2 пъти. (до сега)
  • I haven’t been there. - Не съм бил там. ( до сега)

Идеята на този аспект е аналогична за всички перфектни времена.

Past perfect (Идеята на приключило действие се отнася към конкретна ситуация в миналото)

  • Yesterday, I was tired. Why? …I had worked a lot. (Вчера бях уморен. Защо? …Бях работил много (преди това))
  • Yesterday, my keys were missing… I had lost them. (Вчера  ключовете ми ги нямаше… Бях ги изгубил.)
  • Did you know him? Yes, I did. I had met him before. (Познаваше ли го? Да, бях го срещал.)

Резултат валиден към ситуация в миналото:

  • I had read 10 pages by Friday last week. – Бях прочел 10 страници до петък миналата седмица.
  • I had seen her twice by Friday last week. – бях я виждал 2 пъти…. (до петък миналата седмица)
  • I hadn’t been there by Friday last week. - Не бях ходил там. (до петък миналата седмица)

Future perfect (Идеята на приключило действие се отнася към конкретна ситуация в бъдещето)

  • I will be tired. Why? …I will have worked a lot. (Ще бъда морен. Защо? …Ще съм работил много)
  • My keys will be missing… I will have lost them. (Ключовете ми ще ги няма… Ще съм ги изгубил.)
  • Will you know him? Yes, I will. I will have met him before that. (Ще го познаваш ли? Да, ще съм го срещал преди това.)

Резултат валиден към ситуация в бъдеще:

  • I will have read 10 pages by the end of the week. – Ще съм прочел 10 страници. (до края на седмицата)
  • I will have seen her twice by the end of the week. – Ще съм я виждал 2 пъти. (до края на седмицата)
  • I will not have been there by the end of the week. – Няма да съм бил там. (до края на седмицата)

До тук ние разделихме употребата на перфектните времена на две - с и без период от време и разгледахме употреба 1 - без период от време.

Употреба 2 – Перфектна структура с период от време (I have done something for some time).

Наличието на период от време внася идеята на непрекъснатост на действието за този период от време. От друга страна перфектните времена и в частност present perfect носят идеята на връзка на действието със „сега” . Винаги имаме фокус върху ситуацията, която можем да приемем като граница във времето.

С други думи I have done something for some time – изразява непрекъснатост на действие за период от време до момента на ситуацията или отнасящо се към нея.

  • I have worked for 2 hours – Работя 2 часа (до сега). Обърнете внимание, най-добрия превод на български би бил в сегашно време.

Още, да обърнем внимание на спецификата на перфектните времена.

За разлика от простите времена, всички останали конкретизират. Продължителните – конкретен процес на действие сега или към момент или ситуация. Перфектните – завършеност на конкретно действие или протичането му за период от време до сега, момент или ситуация, но и в двата случая, говорим за конкретни действия.

Тоест :

  • I work for 2 hours.Работя 2 часа (по принцип, … не говоря конкретно).
  • I have worked for 2 hours. Работя 2 часа (вече конкретно до сега).

Внимание – превода на горните изречения е без разлика, но смисълът е различен. Перфектните времена касаят конкретно.

Сегашни, минали и бъдещи перфектни времена се отнасят съответно към ситуация сега, в миналото или в бъдещето.

  • I have lived here for 2 years. – Живея тук 2 години (до сега).
  • I had lived there for 2 years by the time when I met you. – Бях живял там 2 години до момента в който те срещнах. (Внимание моментът в миналото винаги е ясен в контекста на това, което казваме.)
  • I will have lived here for 2 years by the time when you come next year. – Ще съм живял тук 2 години до момента когато дойдеш следващата година. (Още веднъж момента към който се отнасяме е ясен в контекст.)

Различието в идеите и смисъла, които носят употреба 1 и 2 е непрекъснатостта на действието отнасящо се към ситуацията при употреба 2.

Сравнете:

  • I have had a car. - Имал съм (имах) кола. (Завършеност, тоест, нямам кола сега.)
  • I have had a car for a year. – Имам кола 1 година ( до сега). (… и най-вероятно още я имам)

Типична грешка за нас като българи говорещи английски е да не отчитаме спецификата на перфектните времена. Това идва от звученето в българския език. Ние казваме:

  • Имам кола. (по принцип, като факт)
  • Имам кола 1 година ( за конкретен период от време)

Как биха звучали тези изречения на английски?

  • I have a car. (present simple tense)
  • I have had a car for a year. (present perfect tense)

Since  – най-често предлог. При перфектните времена ще въвежда началото на периода, това което идва след since е момент в миналото.

  • Since the war – от войната (насам)
  • Since last week – от мината седмица

I have had a car since last year. – Имам кола от миналата година.

Category: The way I teach grammar (Моят начин на преподаване) | Added by: Teacher_Koce (2016-09-09)
Views: 604 | Tags: английска граматика, Teacher Koce, перфектни времена
Total comments: 0
avatar